 Да надникнеш искаш зад очите?
Да чуеш мислите ми съкровенни
да разбереш какво мечтая,
какво най-мразя
и какво ме кара да заплача?
Е, щом питаш чуй,
моят свят- ръба на вълнолома е,
моят свят във вятъра се крие.
Днес съм тук, а утре там.
Днес се смея, утре плача.
Всеки ден, различен,
всеки ден…прекрасен.
Та затуй сeга ще ти река.
Какъв е, виждаш сам,
ала да го разбереш ти няма.
Ще го наречеш жесток, измисилен,
посредствено стабилен.
Ала пак ще си е моят,
там където вятърът ще вие,
там където птицата ще кацне
да се скрие,
там където търся и намирам
мойта самота. 
ЗДРАВЕЙТЕ,добре дошли в моя скромен сайт.
малко инфо за мен;
според зодията ми(водолей)
съм весела и непринудена...
според моите приятели съм много яка пичка...
според моите родители съм уникална...
ако питате мен аз съм просто една грешница...
И ето ме мен,
в таз вечер тъй красива
аз пак пред компютъра седя
и за любов незнатна аз мечтая
И ето ме, това съм
това съм аз, от плът и кръв
мечтател, можеби и откривател, кой знай,
аз вярвам, че има те и ти ще бъдеш с мен
Това съм аз, и аз това съм,
това което виждат очите твои,
аз това съм. И твой съм, тук и сега.
И нека любовта пребъде, пък дори насън
насън видях те, сънувах те, богиньо
тъй красива, тъй прелестна, о не,
усмивката ти е тъй прекрасна, ослепително красива
че не мога да заспя отново, без да те сънувам
И ето пак, като Донкихот стоя пред компа
и мисля си за живота (тъй прекрасен!?)
И искам аз да вярвам силно в него,
да крещя, косите си да вея...
Но не знам, сега аз ще легна
и ще сънувам, приказки, принцеси, чудеса,
и пак като дете ще се събудя, със усмивка
и пак света ще поздравя - Здравей!
НЕ СЪМ.....
Не съм забравил колко те обичах, и пак си спомням колко ме боли!
Аз помня колко дълго тичах през тежки мисли, участи, съдби!
Не съм забравил твоята усмивка, и пак си спомням твоите черти..
Аз помня нежната извивка на устните ти- както и преди!
Проклинам се, че някога във мрака, познах във погледа ти любовта;
Проклинам се, че там, във мрака, повярвах, че за мен си вечността!
Помисли ли,когато те целунах, че мога да те заразя?
Помисли ли, когато ме целуна, че тази нощ ми казваш сто неща?!
Помисли ли, че мога да поискам, да бъдем заедно за час?
Проклинам се, че тази нощ поисках!
И времето да спре за нас... !
Запомни.........
Залях с безкрайната си мощ живота ти предишен.
Превърнах дните ти във нощ, в която да въздишаш!
Не съм те лъгала преди, не ти разказах всичко!
Разказах ти за лоши дни, за нощи мрачни и безлични!
Разказвах ти за много страст, за мъки преживени!
Разказвах ти за чужда власт над мислите обезкървени!
Не ти разказах как живях когато ти си тръгна!
Да преживея -не успях! Сърцето ми изтръгна!
Дори когато ме боли, след теб не ще изтичам!
Но само мили запомни, че много те обичам!
Мълчание
Ти ще дойдеш ненадейно в съня ми,
ще приседнеш тихичко до мен,
ще ме погалиш с топли длани,
и ще си отидеш пак безмълвен и смутен!
Аз не ще ти кажа нищо!
Зная- още я обичаш ти!
По-добре недей ми се зарича,
че ще върнеш утре нашите мечти!
А утре пак ще дойдеш и ще си отидеш..
а аз отново ще си замълча!
И така ще минат нашите години
в едно мълчание на любовта!
Джи
Пепеляшка
Сънувах сън!Сънувах приказка!
Сънувах принц...море...луна!
Принца нямаше кон, но имаше бял панталон!
И лекуваше всичко с усмивка!
Привидно изглеждаше напет, а пък всъщност бе поет!
Мечтателка бях аз и го слушах във захлас!
Нямаше тържествен бал,
но той танцува за мен подивял!
Цялата нощ ми дари,
дори всички небесни звезди!
А замъкът му бе огромен,
от фортуна сякаш построен,
но цялата нощ- неуморен,
той поглед мил бе вперил в мен!
Ех, приказката бе вълшебна,
но да си тръгна дойде час!
Дали бе сън или реална?-
Туй е въпрос за всички вас!
Джи
Сън
Тъй нежна и красива в съня ми влизаш ти,
отново си щастлива сред нашите мечти,
лудуваш и играеш, смееш се на глас,
и всеки миг копнееш до теб да бъда аз!
Свободна като птица,с ухание на цвят,
ти грееш кат зорница над този хубав свят!
Ах, таз усмивка сладка, и туй гласче кат звън!
Как искам да те стигна... Уви, това е сън!
Джи
Влюбено момиче -
с дух от лудост несломим!
Влюбено момиче -
с очи искрящи от любов.
Влюбено момиче -
с душевен плам, красив,
с гордост и със смисъл нов!
--------------------
Искащо момиче -
с тръпнещи ръце от страст,
искащо момиче - диво...
Искащо момиче,
със самотата в контраст,
с желание - непоколебимо!
--------------------
Покоряващо момиче,
озарено от топъл лъч красив,
покоряващо, далечно от света,
така студен и сив...
-------------------
Момичето, събрало е в себе си
любов, желание, душевна красота,
а аз желая сила, за да имам
всички тези хубави неща
Възможно е да бъда лош,
възможно е да бъда сляп,
възможно е да бъда дори сакат,
възможно е да бъда жестоко излъган,
възможно е да бъда страшно нещастен,
възможно е да бъда убит или проклет,
всичко може да се случи,
и светът да вземе, което ти е дал,
той може да ти вземе всичко,
а ти на него нищо да не си му дал,
но дори една усмивка би го разгромила,
дори едничка дума би го отвяла,
в света един човек не прави пролет,
светът- ах този свят продажен,
и душата може да ти взема - стига да поиска,
но доброто семе в теб - никой няма как да ти го вземе
Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта."
ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.
От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!
Travian е браузър игра, където можете да се изправите срещу хиляди играчи. В началото започвате като вожд на малко градче.
|
спомени, стихове,картинки
***начало***
