Ако ме чуеш в чуждата радост,

като надежда за нашето утре-

повикай ме!

Ако проклинаш ти своята младост

и пак безцелно се скиташ отчаян- 

повикай ме!

 

Посока вярна ще бъда аз,

ще ме намериш, когá дочуеш моя глас.

Повикай ме ти пламенно и напористо,

щом съхранил си от лъжа сърцето чисто.

Повикай ме дори накрая на Земята,

повикай ме и аз ще бъда твоя свята!

 

Когато мъка дните ти пленява,

когато със окови до болка тя те стяга-

повикай ме!

и щом надежда за тебе не остава,

а твоят поглед лута се напразно-

Повикай ме!