Каква любов с теб горях ме,
целувахме се и се смяхме,
завиждаха ни всички тайно,
че се обичахме безкрайно.
За час когато се деляхме,
през пет минути си звъняхме,
от жар целувките предишми,
за тебе спомени са бивши.
Не ще ме видиш да заплача,
дори от болка да се влача,
Усмихната ме запомни,
както обичаше ме ти..
Край мене с друга ти минаваш,
навел глава не поздравяваш,
отронваш с устните въздишка,
и да избягаш ти се иска.
Каква любов със теб горях ме,
целувахме се и се смяхме,
на любовта ми гръб обърна
и в прах и пепел я превърна.
|