Аз поглеждам към морето-

мисля си за теб сега,

че си тръгна,

за което нямам никаква вина.

Аз се моля към небето

със затворени очи

да се върнеш там, където

ти щастлив си може би.

Но винаги ще има радост и тъга,

тъй както има слънце и луна.

И може би ще мислим ний един за друг,

ще трябва да повярваме на нас, а не на друг!

Ще погледна аз очите ти и ще видя доброта.

Ще погаля пак косите ти, ще усетя топлина.

Но не мога да забравя болката в душата ти

и не мога да оставя мъката в сърцето си!

Какво ли трябва да се случи между нас-

не вярваш ти на думи в този час.

И може би ще мислиш, че вината е в това,

което правя, но не мисля, че греша!

Когато се докосна до красивите неща,

те разпадат се и мигом блесва нечия сълза.

И ще трябва да оставя миг за размисъл в нощта,

за да върна хубавите дни и любовта!