Кой с любов очите ми наказа?

Кой обрече ме да любя, мразя?

Кой света за мене бе и рая?

Кой жената в мен за нощ извая?

 

Да, кой ангел беше ти,

а демон се роди от всичките лъжи,

Да, един за мене беше ти-

недей да рониш ти сълзи,

а при нея остани!

 

Тя да те целува, без да я жадуваш.

Тя да топли теб в нощта, аз да съм в съня.

Тя да милва тебе, ти да искаш мене.

Тя да носи твойто име,

във очите й търси ме!

 

Не, за мене не мисли,

при нея остани,

тя да ти прости.

Не, не гледай в мене ти,

че моите очи са слепи от сълзи.

 

Кой ще е до тебе, кого ще търсиш?

Кой близостта ти ще дели?

Кого ти искаш нощем да намериш?

За кои очи копнееш ти?