Ще се родя на разсъмване -

нежна, неземно прекрасна,

ронеща се като огърлица.

Ще бъда бляскава и звучна,

с глас на шлифован елмаз,

опияняваща, съвсем истинска...

А ти ще осъмнеш с мен,

и очите ти, инак спокойни,

ще се вълнуват до лудост

от безкрайния звън.

Приютил ме в дланите си,

тръпнещи и горещи от чакане,

искащи да грабнат мига,

жаден ще ме отпиваш

на бавни глътки, смълчан.

И влажността от мен ще попиеш...

Ще пребъда в душата ти цяла,

аз, твоята дъждовна жена.

А после тихо ще се разпилея
в онзи миг, споходен от лъч,

политнала с крилото на облак...

Ще ме чакаш до другия дъжд.