Обичам те!Но ти мълчиш!

Аз викам в празнота и в самота!

Ти липсваш ми,когато най-си нужен,

когато всичко в мен те вика!

Ти липсваш ми при залеза,

при шепота на сънните дървета,

при вятъра,така приятно галещ-нежен и добър.

Когато цялата се стягам и искам всичко да

захвърля,теб пак те няма-аз поутихна,стисна зъби,

задържа сълзите и...всичко отначало!!!

Аз имам само твоето"Обичам те"!

Аз ВЯРВАМ в него-разбираш ли,за мене то е всичко!!

И всяка твоя дума съм запазила...в сърцето!

За толкова неща бих искала да ти говоря!

А още повече от теб да чуя.

И толкова е много обичта ми-безпътна,

не давана на никого до днес,

че няма място в мен за капчица омраза.

Обичам те!-желани,чакани

и неизречени от мен слова.

А винаги към тях cъм се стремяла,

усмихната и вярваща!

Обичам те!Защо не чуваш?