Вчера се обнових необикновено - реших жених да си намеря непременно. Да е умен, хубав и богат, разбира се, не е задължително да бъде млад. Позамислих се: "Къде ли да търся такова съкровище? Ами как къде? На Люлинското кръстовище." Отидох на булеварда - върволица голяма, такси след такси - колонка интелектуална. Ако тук не намеря, сред туй интелектуално съкровище, бедна ми е фантазията за друго така щедро кръстовище! Разгледах офертата богата - безспорно радост за душата, стиснах палци и си казах: "Дано да имам шанс.", в тоз момент съзрях моето съдбовно "Оксупертранс". Приятен шоколадов чар, черни очи изпълнени с жар, щом видях му силуета бях сигурна, че е столичанин от Факултета. Дъвчейки баничка от бюфета, посрещна ме с уста пълна и с усмивка змейска - ето това го наричам аз любов европейска! Безспорно разбирате, че това бе любов от пръв поглед, но всичко си има и обяснение - той е не просто ром, а мъж достоен за оглед. Казах му: "Любими ти си умен като Леонардо", а той отвърна "Е, кака, това е нищо пред това, че съм возил Роналдо". "О, скъпи, ти си моята сбъдната фантазия голяма, нямам търпение да те покажа на мама! А така като те гледам сигурно си и богат, няма да те мисля с години да ходиш на мисия в Ирак." "А мангизи имам, сестра ми е в Италия от миналата година. А и майка ми е в затвора във Франция, ще те водя до там с Алма Тур, като я пуснат под гаранция". Усещате ли, чака ме щастие голямо, по света по екскурзии ще ходя само. Хайде, да те водя в къщи ей сега, да те запозная с новата ти рода. Тате ще те хареса, защото си с европейски манталитет, той все с такива контактува като професор в Софийския Университет. Мама като те види ще се възхити от красотата на фигурата, тя нали е началничка в министерството на културата. А ето я нея, "приятелят ти да не е от Нова Гвинея?". "Мамо ще ставаш тъща, довела съм ти зет на къща!" В този момент мама се развълнува и колабира, щастието и голямо така се преекспонира. Сега очаквам и бащиното удовлетворение, а ето го и татко, връща се от погребение. "Татко, Бисер ще ми става съпруг" "Така като ме гледаш да ти изглеждам луд. Да се махаш от тук и да оставиш дъщеря ми на мира, не ти ли стига че ме одра с 14 лева и половина?" Вместо възторг, срещнах врява голяма, май се заформя същинска люлинска драма. Нашите не посрещнаха с възхита идеята явно и се наложи да напуснем апартамента незабавно. Къде да се скитаме сега като клетници и в къщата във Факултета живеят 9 наследници. Имам леля в Одеса, навремето беше стюардеса. "Ало, лелче ще се омъжа, той е в таксиметровата индустрия." -"Обади се на стринка ти в Андалусия". Къде да ходим, таз професия не се изпуска, трябва таксиметровия бизнес да се държи изкъсо и на мушка. Имам баба на Редута, да купим вафли и да видим как е и дали е още тука. Бабо, с Бисер да те запозная! "О, баба, от 'де се взе тоз мангал тадява?" "Бабо, той е бизнесмен" -"Ох, баба, да не е циганин - стар ерген?". "Ние, бабо, ще се венчаем, ще може ли и при теб да поостанем?" "Бабе, бабе, май дорде съм жива с люлинци няма да спрем да се ругаем. "Бабо, заедно ще бъдем прекрасно семейство!" "А, семейство, вие люлинци сте племе юдейско". "Бабо, мама не харесва Бисер, представяш ли си? Егати!" "Да ти кажа баба, бих я разбрала, че не го харесва, ама само ако не беше взела баща ти!"

 Люлинска драма ( Епизод 2 )

Е, както разбрахте, вече живеем при баба, че нашите в Люлин вдигнаха врява голяма. Какво пък толкова? Нали ще се женя. Щастието в живота сама ще намеря. Само че от два дни се чудя, така както си седя, дали любовта в живота, включва мирис на потни крака. Тъкмо се мая, от къде в бабината къща пила да намеря, а Бисер ми крещи: „Абе жена, няма ли да има вечеря?” Хм, аз до вчера с приятелки ходех в „Лагуна”, от къде такваз кулинарна култура. Какво като не съм готвачка голяма, ау, то и в хладилника нищичко няма. „Бабо, няма какво да се яде!” „Виж във фризера, има от вуйчо ти Данчо прасе.” „Булка, сложи и лук в бульона!” Някои май ще спим на балкона. Ох, тази свиня мирише на мърша, май ще го караме на пръжки и спържа. „Мацка, ела да ми изтриеш гърба” – нима това са подробностите от любовта? От някъде да види мама, как разполага кат кметски наместник, ще се откаже от мене чрез държавен вестник. „ И да сложиш закуска по-сносна, че тая вечер ще бъда нощна.” „Мило, ще ми купиш ли ягоди с дръжки?” „Ей, в портмонето ми само въшки, бабо, има ли още пръжки?” Така като гледам тая щуротия и тука се заформя страшна бъркотия. Налага се да си потърся и работа – заформя се да издържам и двамата. Баба като получи сметката за тока, станахме изведнъж най-големия хит в блока. Страхувам се, че като я суровака и Топлофикация, мярката ще е елиминация. „Бисе, няма ли да донесеш някой лев?” „Сега ли намери да ми разваляш футболния кеф?” „Бисе, купил си бира в количества – военна провизия” „Не се бъркай и кажи на баба ти да плати за кабелна телевизия.” „Бисе, отивам на борсата да си потърся работа” „На връщане купи още бира, да има и за двамата!” На борсата по труда съм. Май в странен сън съм. Английски, компютър... – що за наказание, дори нямам и средно образование. Да имам опит и стаж по специалността – като нямам специалност, за стаж каква е вероятността? Май не умея нищо друго, освен да танцувам ламбада, единственият ми избор е земеделска бригада. Смятах да пътувам по света, но честно казано, на екскурзия ми беше мисълта. Испания, Гърция, Кипър – всяка седмица заминаване, а, НЕ, заради някакъв гурбет сватбата няма да занемаряваме!

 Редутска драма ( Епизод 3 )

Сватба решихме да вдигнем голяма, разбира се трябва да кажем на тате и мама. Честта за това се падна на мене – Бисер и баба нямали време. Съобщих им новината по телефона, а татко ми обяснява за летенето през балкона. Аз много не отбирам от земната гравитация, но знам, че сватба се прави с пари по време на инфлация. Накрещяха се отсреща и ми затвориха, с две думи главата ми умърмориха. Тогава Бисер се обади на техните, разбрано семейство с култура и етика! С богат опит в сватби и кръщенета, категорични за обичая преди да се появят бебета. Държат да се мине по „реда”, да не ни оплюват после клюкарките по „града”. Срещнахме огромна подкрепа сред неговата рода, дори обещаха да свикат на помощ, всичките финикийски божества. Ето това са хора достойни за уважение, а мойте родители, за какво толкоз учиха – неразбрано поколение! Семейство Исмаилови от Факултета, започнаха да стягат по тяхно му „табиета”. И как няма да са заможни – с редки професии, от сложни, по-сложни. Отличават се с особени дарувания, правят много точни предсказания. Половината работят в чистотата, по цял ден разнасят напред-назад метлата. Другите са в траурната агенция, те са семейната им интелигенция. Купих си рокля, обувки, гердани и було, пищна работа – чак и в Люлин се било разчуло. Родителите на жениха ми ги харесаха и златни обици с диаманти ми донесоха. Разказаха, че за тежката сватба е достатъчна улика, вземането на булката с т.нар. жива музика. По стар обичай, трябва от дома да вземат булката, с коня, каруцата и циганина с гадулката. Като го казах на мама, тя кресна по телефона: „С тебе да се разправям, аз вече не мога! Целият ни авторитет ти просто го прати за смет. Язък за Люлинското ни потекло, сега ще ни усмиват до 101.” Писна ми вече тази сълзлива тирада, няма ли край на Люлинската свада. Три дни прзнувахме със сватбени ритуали, на баба ми и писнало от цигански фестивали. Веднъж да свършела таз олелия и тя щяла с нас да се разправя на поразия. Баба каза, че роднините от циганския катун, минали през апартамента и като страховит тайфун. Изглежда, че Люлинската драма прераства в Редутска такава. Май, че след празненствата у нас и оттук ще се наложи да се изнесем завчас. Поради предприетите от баба ми строги мерки, отново сме отворени за всякакви жилищни оферти.

Факултетска драма ( Епизод 4 )

Здравейте отново! Добре, че не познавате майка ми – що думи, какво слово! Говоря за сватбата, добре, че поне ми се размина брадвата. Иначе не беше лошо, бяха поканени всички – от Пешо до Гошо. Затова и нямаше засегнати от родословието голямо, присъстваха всички до девето коляно. Три дни пихме, ядохме и се веселихме, после и първата брачна нощ осъществихме. Всичко беше прекрасно, когато няма спънки всичко е ясно. Добре, че свекърът подари ни екскурзия за меден месец, че щяхме да спим на Редута, пред блока под полумесец. Баба ми ни изгони със словата „мързеливци безподобни”, според нея младото поколение сме били за нищичко негодни. Няма значение, това са вече отминали събития, да се насочим към нови житейски открития. Било какво било – картината е ясна, и да я запазя така ясна, участта ми надали ще стане по-прекрасна. Сега живеем във Факултета, с три баби и шест зета. Сутрин мъжете слагат калпаци, а ние съпругите перем чорапи и чакаме близнаци. Ден за ден наливаме от пусто в празно, веселба голяма пада – то е ясно. Без чистене, без гладене – защо не вярват в тоз живот и мойте – екстра си е, ден да мине друг да дойде. Но, за жалост, нещо нападат ме проблеми, слава Богу, че косите още не са ми побелели. Моя Бисер казва, че е нощна смяна и имам чувството, че вечно все го няма. Писна ми всяка вечер да си лягам аз самичка, а в джоба ми не дрънка и пукната паричка. Съпругът ми все клиенти няма, а смяната му е все по-дълга и по-голяма. Връща се пиян на кирка и от вратата ми подсвирква. Среща ме с желание за секс и с ищях за какаов кекс. Питам го къде е бил, а той в пивницата се отбил. Всеки ден безсрамно връща се от там, без пукната пара и все пиян. Обяснявам му, че ми е празна кесията, а той разказва за Мара шаврантията. Разговор започвам, заинтересованост не намирам, ден след ден до монолог опирам. А и тежко ми е вече, натежава ми тумбака, нали ми предстои да раждам два близнака. Като си говоря, кой ли ме разбира, на тоя моя Бисер главата му не увира. Как ли не опитах – и лирична, и иронична, ох, Господи, приемат ме в болница, като патологична!

Люлинска драма ( Епизод 5 )


Да ви се похваля – станах мама, ех, че радост голяма! Бисер е доволен татко на Сребрин и Златко. Имам двама близнаци – мургави юнаци. Стана голяма патаклама, оживи се моментално циганската махала. Завихри се и веселба, като се напиха вече прерасна и в припирня. Взеха ме от болницата с цветя и с европейска кола. Донесоха ми комплекти за изписване и амулети за орисване. Всичко мина по обичая, дайрета и тъпани отекват в без края. Изпонапиха се всички като свине, на празничните чествания сме царе. Снимаха ни и за „ 9 месеца” като моментална реакция, оказа се, че сме страхотна атракция. Иху, аху, слава Богу всичко свърши, обаче после се оказа, че и работа трябва да се върши. Денем и нощем като бухал седя, над близнаците да бдя. На едни дай само пиячка и маанета, а аз нямам време да изпържа и едни кюфтета. За какво говорим? Нямам време ни да хапна, ни да дремна, идва ми вече да се гръмна. Дребосъците се скъсват да реват, аз се чудя къде ми е мъжът? Денонощно кръчми, ресторанти обикаля, Седефка чипровката търчи да сваля. Заряза ме с две деца в къщи, вече не знам, човек дали да се моли или да се кръсти. Не работи и пари не носи, скоро май ще ходим голи и боси. По-лошото е че ще минем на пост и молитва, няма що, бракът е голяма реликва!
Бисер се извъди страшен пияница, животът му се състой в шише ракия и салам „Амбарица”. Защо се омъжих съжалявам се вече, младостта ми безспорно отдавна отече. Я да се връщам при мама и тате, нали съм тяхното мъничко пате. Вземам децата и си отивам, няма какво и тук да преспивам. Ще потърся подкрепа от някой родител, писна ми от този ромски поробител. Връщам се в Люлин още сега, вземам решението си веднага. Ще ги изненадам без да им се обаждам по телефона, излишно е да ме чакат нетърпеливо на балкона. Знам, че ме обичат и че ще ме приемат, ако не любимата си дъщеря, кого да вземат. Разделих се с факултетската рода без болка, не мисля, че имам нужда от каруца и триколка. Е вярно, казаха щяли да ме съдят за родителските права, но аз мисля, че тате няма да ме остави така. Ще се обади на адвоката Шейтанов веднага, и той ту такси ще дойде да ме защитава. Вече съм в Люлин, чакам ги нашите в хола, бебетата спят до мен на фотьойла. Как ли ще се зарадва на внуците си мама, щом ги види, ще разбере, че е тяхната баба. Ще бъде прекрасна първа среща, струва ми се, че ще бъде доста гореща. Ох, майка ми поне да беше сготвила една леща!