изпратено от  grankova

ххх
Попаднах в лоното на древен град
загърнат със сребриста пелерина.
Летеше корабът му непознат,
със улици преливащи в картини.

Докосвах тишината във ноща.
Проплака зад прозорец бял цигулка.
Настъпи неподвластна красота.
Легенда ме люлееше във люлка.

Говорих с времето.Царица бях.
Болярка най-красива под небето.
А суетата се превърна в прах
и всичко дадено и всичко взето.

Душата ми горя през тази нощ.
Пулсираха във мен мечтите луди.
Че в Търновград със звездния си кош,
бях влюбена и Царевец събудих.

ххх

Далеч от тебе в Коледната нощ
прегръщам спомена с ръце горещи.
Сред самота и празничен разкош
бленувам по несбъднатите срещи.

Ухае стаята на боров клон.
Светлинната украса ми намига.
Намерила в душата ми подслон,
една мечта жадувана пристига.

Със нея ще потърся своя бряг.
Спасение е нейната поява.
Като захвърлен в буря стар моряк
в море от чувства аз ще оцелявам.

Разпънала живота си на кръст
се лутам между теб и ветровете.
С душа страдалница от земна мъст
се моля да я пазят боговете.

ххх

Това лято не идвах при тебе море.
Ти само тъга ми навяваш.
Помниш ли?
В свободата ти страстно се клех.
В оная- на влюбените Държава.
Но ти ме измами.Отиде си.
И ме изпрати във къщи.
Предрече ми нощите, дните.
Оставих ти чайките, пясъка, къщите.
Оставих ти даже мечтите.
Това лято не идвах при тебе море.
Реших в небе да те превърна.
И там при звездите във теб
открих любовта си тепърва.

ххх

Защо се влюбих в теб,защо?
Защо сънят ми на море прилича.
Защо сърцето ми тупти само,
без теб и много силно те обича.
А ти отплува като всеки мъж
към нови сънища на някой друга.
И златни нощи с цвят на ръж
даряваш и с любов я нежно будиш.
А аз съм пристан сребърен и сам.
Вълните в мене нямо се разбиват.
И много сол остана на брега
след времето, в което бях щастлива.

изпратено от   Gabi Morales ******************************************************* Казват казаната дума- хвърлен камък е била, и да я вдигнеш после с обич- там никога не никнела трева! затова преди да кажеш нещо- не маничко, а много помисли хвърления камък в душата на никого да не тежи. ******************************************************** Щастлива ли съм? Може би не съм...  Но кой ще каже щастие какво е? Дали не е да спиш спокоен сън, или да бъдеш истински спокоен ...? Дали не е онова прекрасно чувство, което всеки е изпитвал -може би веднъж...  И дори сълзата ти да бъде вид изкуство... И до теб да бъде истинския мъж.... Или може би е радостта, когато виждаш малко коте как играе в буйната трева... И не можеш ти на никой да завидиш, и на всеки подаряваш думичка добра... И сутрин изгрева със смях да срещаш... или може би на цвете да се насладиш... А може би е с гордост трудностите да посрещаш и по пътя си да не спираш да вървиш.... ******************************************************* Не ме радва, мамо простора... Не ме радват цветята, нито всичките хора, които кръстосват земата... ТОЙ- облак луд, ме настигна... - сто дъжда в мене остави... после внезапно отмина ...  от мен и ме забрави... Жално е, мамо болно е...   Този порой ми открадна всичко в сърцето, цветно и волно ... И пак остави ме жадна...

Ако имате ваши стихове ,може да ми ги изпращате на sisi711971@abv.bg с ваше разрешение ще ги побликувам в сайта .Благодаря предварително!!!