Балада за Ученика
 
Жив е той, жив е! Там на дъската,
потънал в сълзи и пот се тръшка,
ученик без знания в главата,
ученик дълбоко и тежко пъшка!

На една страна зеленее дъска,
на друга белее тебешир, поредна година,
страни бледнеят, глава се пръска,
уста не знае кого по напред да проклина

Стои ученикът, а до него,
даскалът конско сърдито чете,
съученици дремят, облегнати леко,
а потта още по силно тече.

Първи срок е сега... Зубрете ученици,
за тез пусти контролни. Бесней и ти, учителю,
над тез бедни душици!
Ще да загине и този ученик. Но млъкни, мъчителю!

Тоз, който тръгне да става образован будител,
той се побърква! Него съсипват
учебник и бележник, даскал и родител
и министри за него матури измислят!