Тук вие можете да намерите голяма галерия от спомени!Те са идеални за някой свалка!Ако ви хареса някои спомен можете да съблазните любимата с него!Надявам се да ви бъда полезнa във свалянето ня някой мацка! :) Ако и вие притежавате някой спомен можете да го добавите във сайтът!В страницата за коментари и аз ще го побликувам тук.

Обичам те,и ти го знаеш съкровище на мойте дни, единствено за теб мечтая за теб сърцето ми трепти!

Розите са червени, теменужките са сини, сърцето ми е твое, а твоето чие е? Няма много рима, но прости ми! Аз толкова те обичам, че в любов ти се вричам

Когато видя очите ти прекрасни на седмото небе летя! И щом докосна усните ти страсни, от любов се топя! С какво да те сравня?? Може би с опал донесен чак от сенегал, или пък с рубин купен от скъп магазин? Ти си моята муза, облечена в червена блуза. Ти си rозова като божур скъпа "Мон амур"

О,моя любима! Как да те погледна, когато за мен си ненагледна? С твоите къси коси, и големите ти очи, си замаяла главата ми. И имаш характер прекрасен, не като моя ужасен. Скромна мила и добра, ти си идеалната жена!

Аз дълго скитах в самота и дълго търсих любовта. Пребродих цялата земя, достигнах края на света, на света. Намерих те, намерих те, заклех ти се, заклех ти се, да съм ти вeрeн в любовта, да бъдеш моя ти съдба, ти съдба. Бъди за мен, любов-съдба, дари ме с нежна топлина. Животът мой това си ти, Обичай ме със мен бъди, с мен бъди. И нека лед да станат сълзите ми и нека спре да бие сърцето ми и нека пепел стане душата ми, ако я дам на другa

Пролях сълза, защото липсваш ми. Все още сам добре, та чак се смея. Момиче, за тебе мисля всеки ден. Беше време, когато сигурен не бях, но ума ми ти освободи, няма съмнение, че си в сърцето ми сега Момиче, казах, ти поспри, всичко ще се уреди, само мъничко търпение ни трябва Скъпа, казах, ти поспри. и ще бъдем двама ний, само мъничко търпение ни трябва Стоя на стълбите сега, защото по - добре да бъда сам. Щом не мога да те имам сега, ще чакам, мила. Понякога тъй силно искам аз но не мога времето да ускоря, но ти знаеш, любима, още нещо, трябва да обмисля Момиче, казах, ти поспри, и всичко ще свърши добре, Само мъничко търпение да проявим, Скъпа, казах, време поеми, защото светлините ярко светят, имаме това, що нужно е, за да успеем. Няма да се провалим, никога няма да го разваля, защото не мога да го понеса Вървя по улиците през нощта, опитвам се да разбера. Трудно е да видя с толкова много наоколо, Но знаеш, не обичам, да бъда съборен на земята. И улиците не менят се, но скъпa, името, и наистина нямам време за игра, Защото се нуждая от теб, Да, да, нуждая се от теб, уу, нуждая се от теб О, нуждая се от теб

Душата ми не е пътека да минеш и да си заминеш,душата ми не е камина- да се столюплиш и да си тръгнеш,душата ми е божи храм,влезеш ли оставаш вечно там!Да знаеш вече си вътре!

Обичам те помни, в сърцето си ми ти. Грешките ти ще прощавам и ти обещавам, че твоя винаги оставам!!!

На света има много хора, малко от тях могат да бъдат твой.На света има много любов, малко от нея можеш да изпиташ. На мен не ми е нужно. Аз искам само теб и твоята любов. Това ми стига!!!

Вярвам в теб и нека любовта да ме изгария, но само чуждо да погледнеш душичката ти ще извадя!!!

Не плачи, не ме моли.Аз те забравих, забрави ме и ти!!!

Тази вечер си говорих със звездите и те ме казаха, че имаш чувства към мен. После им обясних, че и аз те обичам, а те всички изгаснаха, само и само да ме убедят да те забравя!!!

Сега седя сама, на теб не ти пука как съм аз.Незнам какво мислиш и как се чувстваш, но знам, че не заслужаваш нищо друго освен омиаза. Сега си заслужи да те забравя и никога вече да не си припомня за теб и това което ми причини.

Тръгни си и аз знам, че ще се върнеш. Мрази ме, ти пак ще ме обикнеш. Целуваи друга и мен ще ме целуваш. Забрави ме, но не можеш!!!

Всичко за мен си ти и въздуха и водата извездите на небето ,всичко си ти за мен любов моя ненагледана.

Всичко на света за мен си ти. Всичко което съм обичала си ти. Всичката болка ти ми причини. Всичко което ценя си ти. Всичко което ревнувам пак си ти, но и всичко което мразя защото не пожела да ме обикнеш, отново си ти!!!

Аз вяррвам в любовта, повярвай и ти. Погледни луната и ми прости. Знам, че грешката е моя, днес аз осъзнавам, че без теб не мога и отново те моля ... с мен остани!!!

Сега аз тръгвам, ти свиваш рамене. Убеден си че ще се върна.Напразно!!! Ти всичко ми отне, дори силата да се обърна!!!

Ще менат дни, ще съжеляваш за две очи потънали в сълзи.Тогава ще искаш да се върнеш, но ще бъде твърде късно.Всичко ще бъде погубено и за това ще си виновен само ти!!!

Обичам те разбери това е мойта вина не казвай нищо мълчи разбирам всичко сама. Обичам те запомни когато свърши нощта дори до смърт да боли ще си отида сама.

Празна стая ти затвори в любовта не усещам вече твойта топлина аз разбирам че за теб не съм това от което имаш нужда ти в живота.

За втори път р0дих се, казвам ти, 0т както люб0вта ни раздели, без тебе п0-щастлива съм, чист0 н0ва съм, жива съм. За вт0ри път р0дих, се казвам ти, от какт0 съм извън живота ти, не се завръщай!

Сам0 с една целувка м0га да те п0бъркам само с един поглед мислите ти ще 0бъркам сам0 една н0щ и ще те п0длудя.Предчувстваш ли т0ва к0ет0 ще ти причиня??

Когато ме гледаш настръхвам и бързо замлъквам.Когато млъкна те изпивам жадно с поглед и прехапвам сладко устни.Когато ме гледаш аз се разтапям в твоя нежен поглед и си мисля за всичко онова,което ще направя с теб в нощта.

Търсих те,без да знам,че ще те намеря! Срещнах те,без да знам,че ще се влюбя! Намерих те,без да знам какво чувствам! Влюбих се,без да знам,че така ще боли! Промених се,без да знам,че ще е зареди теб! Обикнах те,без да знам,че съм могла да обичам така...!”

Първият път когато те видях ме беше страх да те докосна.Първият път когато те докоснах ме беше страх да те целуна.Първият път когато те целунах ме беше страх да те обичам.Асега когато те обичам ме е страх да не те загубя.

Оставям те,защото те обичам,защото с мен не си щастлив. Не съм за теб желаното момиче,а ти си толкова красив! Оставям те,защото те обичам-живота с друга сподели! Недей да бъдеш с нея безразличен,а цялата си обич ти й подари!

Аз тръгвам-ти свиваш рамене. Уверен си,че ще се върна.Напразно!!! Ти всичко ми отне-дори и силата да се обърна!

Пиша на две очи,чиято светлина не бе за мен! На едно сърце,което нямам право да спечеля! На едно момче,което винаги ще търся,но няма да намеря!

В душата ми гори прекрасно чувство и сякаш съм родена за това. Казват , че било изкуство- тъй наречена е "любовта". Тя е нещо тъй неземно: мрежа от сълзи и весел смях, нещо като в сънища вълшебно, но изпълнено и с много страх. Любовта остава вечен спомен, сълзите- несбъднати мечти, моят смях- шепот ореолен, а в сърцето ми оставаш ти!

Не вярвай, че има Истински хора. Не вярвай, че те Обичат.Не вярвай, че можеш да намериш опора в тези красиви, но подли сърца. Защото и аз вярвах във нещо прекрасно, защото и аз съм човек, но всичко излезе тъй просто фалшиво, присъщо на нашия XX-ти век.

След залеза на всяка вяра настъпва болка и тъга. След залеза на всяка обич настъпва мрак и пустота. Когато виждаш,че една любов умира,а ти не можеш с нея да умреш. Когато някои си отива,а ти не можеш да го спреш. Тогава виждаш,че мечтите са измама, че обич имаше,а вече няма. Че си била щастлива,но не си го проумяла.

Бъди красива,горда,недостъпна за тази напаст от мъже. Бъди коварна даже подла за да не може никой да те спре. Превземаи всичко,което ти пречи. Тъпчи,обичай,но живей. Бъди човек,а не човече Гори и никога не тлей.

Беше ми трудно да кажа :"Обичам те" Беше ми трудно да кажа "Прости" Беше ми трудно от сбогом довиждане. Беше ми трудно,но го направих нали?

Простих аз първата ти грешка, тъи както втората простих... И мислех си-все пак 4ове6ко е!...И болката си някак скрих. Така привикнах да прощавам,а ти привикна да гре6и6. Но доиде ден,и ти разбрави,4е в живота с мен върви6. Да скъсам с теб не бе6е лесно...Безкрасино много ме боли. Но по-добре да страда6 4естно,отколкото в безброи лъжи!

Сега е мой ред да съм жестока, сега е мой ред да казвам "Не!", да обвинявам и проклинам, да мразя мъничко поне. Сега е твой ред да страдаш, на колене да ми се молиш, и от любов да плачеш. Сега е мой ред да те ударя, сега е твой ред да те боли, да гледаш как любов догаря и тихо да шепти "О, спри!" Сега нещата са различни, не са тъй както са били, сега не аз, а ти ме викаш, но всичко свърши, разбери!

Аз всички радости на тебе дадох, аз всички песни с тебе споделих, аз всички пътища по теб изстрадах, аз всички дни на тебе посветих. Аз всички удари след теб събирах- душата ми едва не изгоря.... И ако трябва утре да избирам, отново тебе аз ще избера.

Ти си добър, ти си много добър, на ръце би ме носил по стръмния път, би ме люлял, додето заспя, както приспиват децата. Ти си добър, ти си много добър, но аз другиго чакам по цели нощи да се завърне. И съм се мъчила и съм плакала и съм чакала да ме прегърне. Той е нежен и груб, той на теб съвсем не прилича. Ти си добър, ти си много добър, но аз него обичам.

Мразя очите си,защото те видях. Мразя устните си,защото те целувах. Мразя ръцете си,защото те докосвах. Но мразя и себе си,защото те обичах!

Нарани ме! Знаеш го, нали? Плаках! Ще плачеш и ти! Виках! Не отговори нали? Молих! Ще молиш и ти! Исках! Но нямах нали? Лъгах! Но лъга и ти! Страдах! Знаеш нали? Обичах! Ще обичаш и ти!

Едва, когато нещо си отиде, едва, когато с нещо се простиш, разбираш колко много ти е нужно и започваш да тъжиш. И знаеш, че не ще се върне вече, и празното местенце те боли. Дори светът надоло да обърнеш, пак не ще го върнеш ти. И мъката от страшната раздяла, дълбоко във сърцето ти гори. Разбираш, че за нещо си живяла, за нещо, със което се прости....

Вярвах в теб и те обичах,прощавах всеки следващ грях,на наивница приличах,единствено за теб живях.А ти излъга ме жестоко,скри истината ти от мен,нарани ме тъй дълбоко,обърна се света за ден.И пак съм аз така самотна ,и плача в мрака без вина,и роня сълзи,и проклинам несправедливата съдба.А защо ли не проникнах в твойте мисли,не разбрах и в идеята не вникнах,че за тебе аз не бях?Повярвах ти,но стига вече,остави ме ти сам сама,бягай много на далеко-тесен е за нас света!

Искам в черно да бъда облечена, искам сълзите да бъдат от кръв, искам ръцете ми да са ледени, да късам от устните плът. Искам да разбия сърцето си, да нарежа с огледало вените, да замразя лицето си, душата ми да лети като птиците. Искам да плача, но не искам да гледаш. Искам да мразя, но не теб. Искам да обичам, но не умея. Искам в черно да бъда облечена,искам крака от стъклo и огън вместо коси. Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.Искам дом в пръстта, искам свещ да гори в сърцето ти. Искам обич и след смъртта. Искам живот, но какво е това?

Кажи ми някога дали си обичал,но не на думи или на шега ? Кажи ми някога дали си почувствал какво е всъщност любовта? Искаше ме-станах твоя ! Това ли беше твоята мечта ? Искаше да те обичам и както винаги успя ! Кажи ми някога дали си обичал,но не на думи или на шега? Няма нужда да ми казваш,вече знам,че аз съм спомен отживян !

Защо мълчиш?Тишината ме убива!За нас надежда все още има!Нима усещаш,че нищо вече няма да се върне?Долавяш ли в гласа ми топлина?Бездънна ли е пропастта,която двама ни разделя?Ще мога ли аз някога да ти простя?Но ти не се промени!Нали твърдеше,че ме обичаш?Не те ли води болката при мен?В спомените не намираш ли утеха,че днеска си така студен?Защо мълчиш?Тишина ме убива!!!

Аз искам за последен път да ме погледнеш, да усетя тръпката на твоите очи.. Дори когато си далеч от мене , твоят поглед винаги пред мен стои.. Аз знам,че за мен не мислиш,знам че мразиш моите очи, че клетвите към мен забрави , не каза дори "Прости" Но нищо аз не ти се сърдя аз ще те обичам и помни , когато самота почустваш, при мене се върни !

Бог ми даде очи-аз те видях! Бог ми даде ръце-аз те докоснах! Бог ми даде сърце,но ти ми го взе!

Снощи те сънувах,трупът ти носех на ръце! Убих те,за да те имам,макар с истинало сърце! Не си отивай,не търси в очите ми сълзи,не ще пророня в този час дори една! И сърцето няма да ме заболи,не ще заплача пред жестоката съдба! "Сбогом" устните ми няма да мълвят! И няма да те моля да останеш-очите ми не могат да простят! Тръгни си ти с усмивка на устата,тъга да няма в твоето лице! Подай на радостта ръка,тъй няма да загубиш нищо свое! Ще срещнеш друга може би, ще кажеш и на нея същите слова,ще преплетете своите съдби,ще тръгнете по улички без людни. Не ще познаеш старите места,забравил си и уличката малка,където спряхме под дъжда,и мълчаливо тръгнахме към парка! Сега тръгни си,повече не ме мъчи! Върви, и пред вратата ми не спирай! Обърнеш ли се,ще видиш моите очи,и мълчаливият им вик "Обичам те,НЕ СИ ОТИВАЙ!"

Едно момиче плачеше в нощта със сълзи по-едри от дъжда.Едно момиче се прощаваше с живота,за да намери приют при смъртта.Момичето желаеше смъртта,а бе едва петнадесет годишно,то бе изпитало разочарованието на любовта и сега се чувстваше излишно.Живота лошо с него се подигра и от всякъде то усещаше самота.Живота сам постави ножа в неините ръце като и даде надежда,че така е по-добре !

Ти мислиш че ще те забравя, но знай сърцето ме боли, ти беше първата ми обич и пак последна ще си ти. Никога няма да узнаеш тайната на моята душа, прости не мога да те мразя безумно те обичам, но мълча.За любов и обич не ще те моля, пред теб на колене не че стоя. Обичам те, за мен си всичко, но горда съм и права ще умра.Обичал ли си без да те обичат и страдал ли си както страдам аз? Навярно не защото винаги си бил обичан. Отиваш си, добре върви. Не искам и не мога да те спра, но помни, когато всичко изгори не можеш да запалиш пепелта и все пак нещо ще остане дори това да бъде пепелта, защото всичко силно и голямо оставя някаква следа. Имаш много приятелки една от които съм аз, но знай че никоя не те обича, тъй както те обичам аз!честито за новата придобивка!пожелавам ти тя да те излъже,така както ти излъга мен и да изпиташ болката,която аз чувствам в момента!!!

Обичах те, но никога не ти го казах, за теб живеех, но ти не ме разбра.Потъпках себе си, на хиляди отказах, а ти си бил една лъжа. Заменяше целувките с усмивки,с уиски, продаваше ме само да си пил.Зарязваше ме заради страсти ниски, преструвка беше,че си мил!!!

Аз никога не ще те заобичам, за мен ще бъдеш винаги сваляч! Аз мразя те и вечно ще те мразя, защото ти за мене си духач!

Не казвам,че ще те обичам вечно, страхувам се от вечните неща! Ще те обичам дълго,ще те обичам до смъртта!

Не казвам,че ще те обичам вечно, страхувам се от вечните неща! Ще те обичам дълго,ще те обичам до смъртта!

.Понякога мълча, но пак те искам Понякога съм с теб, а съм сама Понякога мълчиш, но пък си искрен Понякога обичаш, а не знаеш как Понякога ме мразиш и боли ме Понякога си толкова студен Понякога те викам с друго име, но ти си винаги във мен Каквото и да правя и да искам, където и да съм на таз земя сърцето ми на тебе е орисано, то само в твоя ад е у дома!!!

Едно момиче те обича, но ти не си разбрал това, погледнеш ли го във очите ще разбереш, че е така. Едно момиче всяка вечер на сън ръцете ти държи и този сън ще бъде вечен, ако не го узнаеш ти. Едно момиче щом си легне те призовава във нощта и нещо тайничко си шепне загледано в една звезда. И тази вече, както всяка тя на прозореца седи и вместо весела усмивка, сълза в очите и блести. И тoва за теб аз тайно писах във нощта, нима ти вече не разбираш моята тъга? Момичето съм аз, а пък момчето си ти... Едно те моля аз сeга кажи: Обичаш ли ме ти?

Нужна е една минута да се запознаеш с някого! Нужен е един час да го опознаеш! Нужен ти е един ден да се влюбиш в него,но е нужен цял живот,за да го забравиш!

Аз искам за последен път да ме погледнеш да усетя тръпката от твоите очи. Дори когато си далеч от мене твоят поглед винаги пред мен стои. Аз знам, че за мен не мислиш, знам че мразиш моите очи, че клетвите към мен забрави, не каза дори и "Прости". Но нищо, аз не ти се сърдя аз още те обичам и помни, когато самота почувстваш пак при мене се върни.

Обичам те когато идваш, когато сядаш тихичко до мен. Обичам те когато си отиваш и те търся ден след ден. Обичам те когато ми говориш, когато свенливо ме галиш с очи. Обичам те когато те сънувам, когато изгарям от страст и над тебе търся власт. Обичам те когато другуте те мразят и когато плачеш до зори. Обичам те когато ти се смееш и когато ме мразиш дори.

Седя точно сега сама в пуста стая и държа твоя снимка,пуста остана тя ти излезе от нея и няма да те видя,краят на нащо приятелство дойде разкъса се на 2 сърцето,то е на 2 парчета и вече знае да мрази и да не вярва,да мрази че на света за него има само болка ,да не вярва на очи ,думи и вричания дори защото това му носи болка.В моите ръце има смачкана твоя снимка която сега късам на 2 както ти моето сърце