Настане вечер, месец изгрее,
а ние пеем пиянска песен,
пак вием към свода небесен,
кебапче цвърчи, бира се лее.

Настане сутрин, слънце изгрее,
махмурлукът прави света ни тесен,
скарата гасне, сама без диспетчер
уста проклина миналата вечер.

Настана обед, въглена тлее
чевермето остава начин най-лесен,
с шкембето започваме новата песен,
и с бирата гоним махмурлука си бесен.

Дойде пак вечер, бира изтече,
май ще минаваме на водка вече,
момиче мило, подай наргиле димливо,
преди да се напием с пиво пенливо.

На една страна захвърлил дамаджана,
на друга луканка на две строшена,
очи трещеят, глава се люшка
уста се моли, за бира студена.

И ето пак сутрин - звъни телефона
едвам се влача, пълзящ от балкона,
невзрачен и блед, натискам бутона,
и с трепет казвам на моята МОМА:

- Назад назад, моме Калино,
нямам време, за тебе вече,
с другари се сбрахме, вино потече,
с бирата вчера, любовта ми изтече...