Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.

На една страна захвърлил кана,
на друга чаша на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка -
зер не е пил вода студена!

Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини
тез тъжни песни!
От института ще да замине
и този студент. Но мълчи сърце!

Тоз, който мързел е по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици -

като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица -
за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"Наесен с песен", юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени
чудни, прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."

И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече. А под юргана
спи си студентът. Ще рече
човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
Myspace Layouts